|
|
 Yu-Gi-Oh! NGD - 018 - Битка в пламъците
|
Въпреки, че засега залозите бяха срещу мен, вярвах, че ще мога да обърна играта в моя полза.
- Грр, кой си ти всъщност? - попитах аз.
- ха! Някой, който скоро ще сграбчи цялото ти тесте!
- Моля? Цялото ми тесте? - учудих се аз.
- Казах ти, че нямаш голям избор. Ако загубиш ще си отидеш оттук с празни ръце.
- Ще видим тази работа - контрирах аз.
- Хайде, ти си на ход. Прави каквото знаеш.
- Само гледай. Сърцето на картите с мен винаги и няма да ме предаде сега. Тегля!
- Разочарован ли си от изтеглената карта?
- Съвсем не. Картата си е много добра. И сега ще ти дам да я погледнеш - Panther Warrior.
- Е и? - попита нервно врага ми
- Хи-хи. Panther Warrior има атакуваща сила от 2000 а това никак не е малко - присмях му се аз.
- Забравяш един важен факт. Не можеш да атакуваш с чудовището си, тъй като то изисква жертване на друго за да атакува.
- Наясно съм с ефекта на собственото си чудовище. затова засега приключвам хода си.
- Засега превключвам Inferno в защитен режим и призовавам друго чудовище с лице надолу в защитен режим.
- Така си и мислих. Сега е мой ред. Призовавам Kuriboh и ще го жертвам за да може моя Panther Warrior да атакува. Кажи сбогом на Inferno. Сега поставям карта с лице надолу. Ти си на ход.
- Този дуел продължава малко по-дълго отколкото трябва, не мислиш ли? Време е да приключваме.
- Защо бързаш да загубиш толкова - подиграх го аз.
- Дървен хумор. Гледай това! Активирам Heart of the Underdog. Сега приключвам хода си. Страхувам се, че най-лошото тепърва предстои.
- Празни заплахи. Мой ред е. Активирам Monster Reborn, благодарение на което мога да върна едно чудовище от двете гробища на полето. Vorse Raider, върни се! Сега ще активирам и скритата си карта - Soul Ressurection. Благодарение на нея мога да върна едно чудовище от гробището ми на полето в защитен режим. И ще я използвам за да върна Kuriboh на полето. Но той няма да остане дълго на полето. Жертвам го за да може моя Panther Warrior да атакува. Атака, Panther Warrior.
- Наистина добър ход, но чудовището ми е Wall of Illusion и то ще върне твоя Panther Warrior в ръката ти.
- Поне е на сигурно място. - успокоих се аз
- Всичко ли посрещаш с оптимизъм? - попита ме нервно врага ми.
- Всичко освен бъдещето ти в този дуел - отговорих аз.
Сега, Vorse Raider, атакувай директно жизнените точки на врага ми!
- Малка гадина. Ще си платиш.
- Ти си плащаш в момента. Само 1550 жизнени точки ти останаха и скоро ще ги няма всички. Сега активирам Soul Summon. Това ми позволява веднага да призова моя Panther Warrior на полето.
- Оставаш със 50 точки и изглеждаш толкова сигурен? Ти си най-големия глупак, който съм виждал.
- Просто играй - подканих го аз.
- Това и ще направя.
През това време другите двама се ядосаха, взеха заложените карти и хукнаха да бягат. Те запалиха няколко клечки кибрит и ги хвърлиха по дървените материали. Дървото бързо пламна в огромен огън. Избухнаха огромни пламъци. През това време противника ми, нечестно изтегли няколко карти от тестето си, като си мислеше, че няма да го забележа. Но грешеше. Щеше да си плати високо за маменето.
- Сега е време да активирам магическата карта Dark Core, която веднага ще извади чудовището ти извън игра, стига да махна една карта от ръката си.
Кажи чао на твоя Panther Warrior. Сега поставям карта с лице надолу. Това е края ти. Прави последния си ход
- Съвсем няма да е последен. - казах уверено аз.
- Грешиш. Картата-капан, която съм поставил ще ти отнеме по 100 жизнени точки за всяка карта капан в гробището ти. Това ще те накара да загубиш дуела веднага.
- Ситуацията не е много сложна. Докато сърцето на картите е с мен, имам всичко. Тегля!
- Е? Какво изтегли?
- О, да, бейби. Изтегли това, което ми трябваше. Запознай се със Mystical Space Typhoon!
- Не! Трябваше ми само един ход за да я активирам!
- Отново грешиш, но ще ти простя.
Наблизо пламъците се разгаряха по-силно и цялата къща и всичко останало щеше да се срути.
- Не те ли интересува какво става покрай нас? - попитах аз.
- Не и докато не те победя.
- Мечтай. Сега призовавам Maha Vailo в атакуващ режим.
- Що за глупост?
- Виж сега, за пореден път ти казам. По-добре да се махнем оттук.
- Не! Ще се дуелирам ако трябва по въглени. Аз ще те победя.
- Добре, твърдоглавецо. Сега активирам картата си капан - Reproduction Clone. Тя ми позволява директно да създам копие на чудовището, което току що призовах. Сега на полето имам втори Maha Vailo. Сега е време! Атакувайте, мои чудовища. Унищожете жизнените му точки.
- Активирам Mirror Force. Така, губиш всичките си чудовища на полето. Ха-ха-ха-ха!
- Ти си луд да се биеш в истински огън за една победа. Да се махаме.
- Никога! Призовавам Blindly Loyal Goblin в атакуващ режим. Атакувай, гоблине!
- Активирам ефекта на Kuriboh от ръката си. Така унищожаваш единия ми Maha Vailo, но не взимаш никакви жизнени точки.
- Аз съм - казах аз. Изтеглих Swords of Revealing Light и дано нямаш нищо против да те запозная с тях. Сега в следващите три хода...
- Няма да мога да те атакувам. Знам какво прави.
Завърших хода си. Опонента ми изтегли карта и си приключи хода. Имаше ли избор?
- Мой ред е. Призовавам Gemini Elf. Атакувайте Blindly Loyal Goblin
- Грррр - ядоса се врага ми.
- Сега точките ти спадат с още 100.
- Аз имам надмощие във жизнените точки, така че просто мълчи и играй.
- Става още по-горещо, идиот такъв. Да се махаме.
- В никакъв случай. Тегля. Призовавам чудовище в защитен режим и поставям карта с лице надолу. Ти си отново.
- Активирам Graceful Charity. Сега мога да изтегля три нови карти и да се отърва от две. Сега ще активирам Stop Defence за да видим чудовището, което криеш. Stop Defence обърни чудовището му!
- Гррр.
- Ооо, Aqua Madoor, а ? Не е зле. Само, че съм подготвен да отнеса и такава защита. Ще пожертвам Gemini Elf за да призова мощния Cyber-Tech Alligator
- Не! Невъзможно.
- Щом такъв идиот като теб съществува, всичко е възможно - казах аз.
- Гррр. Сега ще видиш!
Опонента ми се нахвърли върху мен и сграбчи цялото ми тесте, но го ударих с ръба на дуелния диск. Той падна на земята, но бързо се окопити и отново се нахвърли върху мен. Каза, че е свършено и ме хвърли в пламъците. Запали се пуловера ми и веднага го събляках и хвърлих. След това се засилих и с рамо избутах врага ми в пламъците. Той започна да вика за помощ. Скочих да му помогна, но това беше капан. Той ме удари силно по лицето и паднах на земята. Той дойде, доближи дуел диска ми, но аз го блъснах с краката си. Той падна и удари главата си върху един голям камък и остана в безсъзнание. След това се зачудих накъде да бягам. Навсякъде имаше само пламъци. Вдигнах врага си. проправих си път измежду няколко по-малки огньове и се блъснах в стара дървена стена, която едва се крепеше а и огъня я правеше по-нестабилна. Тя се строши и минахме през нея. Като излязахме оставих странния дуелист на земята и хукнах да преследвам другите двама, които ми взеха част от картите. Те бяха в съседната арена, с други дрехи и гледаха дуел между Юги и някакво момиче. Блъснах ги и двамата и им заповядах да дадат картите, които откраднаха. Те се присмяха и хукнаха да бягат като луди. Тръгнах да ги преследвам , но те бяха устроили капан. Хванаха ме и ме заведоха близо до пламтящата къща и ме вкараха в една малка колиба. Там беше и онзи, когото спасих от огъня.
- Давай тестето - извика единия.
- Не! Аз щях да спечеля.
- Това не ни вълнува. Давай го!
- Чакайте - рече този, когото спасих. Той щеше да победи. Върнете му картите.
- Какво? Не сме се споразумявали да играем честно, глупако - каза единия от двамата.
И двамата хукнаха да бягат, но странника ги бутна и те се сгромолясаха на земята. Той взе картите, върна ми ги и на колене ме помоли да му простя за сторената глупост. В същия момент дойде Кайба и попита: Какви са тези отрепки тук?
- Крадци на карти, Кайба - казах аз.
- Така ли? Пазачи, отведете ги. А този до теб? И той ли е крадец
- Не, не. Той ме спаси от огньовете.
- Добре. Хайде, че бързам.
След като си тръгна Кайба странника ме погледна и каза:
- Благодаря, че се застъпи за мен, приятелю. Спечели си и картата - Inferno
- Не, задръж я. Тя е страхотна карта.
- Затова искам да я вземеш. Когато я играеш мисли за мен, приятелю. сбогом - каза той и си тръгна.
- Ами...благодаря...предполагам... - казах глупаво аз.
След това отидох в хотела, изкъпах се и мигновено заспах, защото бях много уморен.
|
|
| Подкрепа |
|
|
