|
|
 Светата Троица (част 6)
| |
|
И така момчетата потеглили на разузнаване извън разхвърленото си скривалище.
-Ями, сигурен ли си в това, което правим?-Мерик едвам се движеше от страх.
-Аммии, ддда сигггуреннн самм.-Ями каза с ЛЕКО треперещ глас.
Момчетата отидоха до стаята,но не чуха нищо.После решира да отидат на паубата, за да погледнат през прозореца.
-Мерик ти ще си основата-каза Бакура.
-Каква ти основа бе ?Ти побъркан ли си или да?-Мерик му заяви, с направо замиращ глас от страх.
-Ами Мерик прозореца е доста на високо, ако си жираф моля заповядай да погледнеш.-Бакура му се озъби малко.
-И да съм жираф, за нищо на света няма да погледнма вътре!-Мерик се възмути, като си представяше как вижда гол труп вътре в стаята.
-Н...н...нека погледне Ями.Тои е наи-смел.-Предложи Бакура.
-Какво, аз?-Ями се обърна към тях с капчица плъзгаща се по бузата му.
-Ами да!Мерик ще е най-отдолу, аз сще го държа а ти ще погледнеш вътре!-Бакура се опита да ги разведри със сладкото си гласче като на оригнало се канарче.
-Защо аз да съм отдолу?-Мерик се възмути.
-Защото Бакура е по-хилав и ще ни испусне и двамата.-Ями им каза за да попречи да се създаде тъп спор.
-Добре де аз ще ви държа.-Мерик се позамисли и се съгласи .
И така Мерик държеше Бакура,а на раменете на Бакура се покатери Ями.Тримата изглеждаха като някаква пияна гасеница, или по-скоро като превиващ се червей.И така Ями с едва сила или по-скоро хъс погледна през прозореца,но невидя нищо защото му пречише пердето от вътрешната страна.Ями се взираше,взираше ама нищо не можеше да скиба.Мерик им даваше зор да привършват, а Бакура...Бакура както винаги имаше огромен апетит .Той извади една пакетирана пържола от джоба на панталона си,след това и две китаиски клечки за да изяде мръфката,но след като си даде сметка че няма смисъл от клечки, той ги хвърле на горе в небето и погълна пържолата на една хапка.А те пръчиците взеха че фръкнаха във въздуха но после като започнаха да падат на долу, те се удариха в стаклото точко пред очите на Ями.Той така се уплаши че изкочи от раменете на Бакура и започна да търчи на някъде.Като го видя Мерик и той се уплаши адски като помисли ,че Ями е видял убиеца или мъртвеца.Мерик хвърли Бакура от себе си и побягна към Ями.Бакура след като се пльосна на земята и видя как Ями и Мерик бягат като обезумели,направо му преседна хапката но стана по възможно най-бързия начин и започна да бяга по-бързо и от гепард.Тримата обезумели от ужас се набутаха в стаята си и заключиха поне 4 пъти(като се има предвид че ключалката може само 3 пъти да заключва),след което и тримата се шмугнаха под леглото на Ями.
-Какво видя Ями? Какво видя? Убиеца ли? Той нас видя ли? Сега ще ни преследва ли?Ами ако ни хване?Обречени сме!!!-започна да хленчи Мерик.
-Ами чух някакво похлопчване,почти сигурен съм че някой хлопаше по стъклото-каза разтреперан фараонът.
-По-добре да запазим тишина и да не вдигаме много шум.Утре сутринта ще разследваме по-разширено-предложи Бакура.
…. На сутринта....
Тримата насгушили се като котенца се събудиха едновременно,защото чуха някакъв шум в коридора.Те се надигнаха и като излязоха едвам едва що да видят- полицай навсякъде а Белданди пищи от ужас.Като ги видя тримата излизащи от стаята се затича и се опита да се гушне в Ями ама направо го сабори на земята.Ями я гледаше с потичащи лиги а ръцете му трепереха.Мерик разбира се като го гледаше и цялото му лице се промени-от ужасено на
лице с очи пълни със сълзи.Тогава Бакура посъвзе и двамата, и насочи вниманието им към полицайте които разпитваха някъкъв човек,от чиито думи Белданди се бе ужасила :
-Казвам ви!Така беше!Вчера не бях на дискотеката защото тренирах за днешното си представление.Аз нали тренирах да пея и дърйах един дезодорант за вместо микрофон......в това време тримата дуелисти се спогледаха,като по челата и на тримата се спускаха типичните капчици .... обаче тази нощ беше направо ужасно!Спях наи-спокоино когато на прозореца видях едно чудовище.Казвам ви чудовище беше!С голяма гъста грива големи щтръкнали мустаци във всички посоки!Тогава чух стържештият му рев!Беше ужасен!-говореше разпалено и ужасено човека.
-Можете ли да опишете този рев?-пита го един полицай.
-Ми ще ми е трудно.Беше...беше...беше като стърйене на клечки за ядене по стакло-каза човека.
Тогава Бакура преглътна веднъж.Тримата се изнизаха в стаята си,разбрали какво се бе случило.Белданди отиде с тях.
-Момчета сега какво ще правя?На вън има чудовище!И то е било в саседната стая!Не мога да остана сама!Не немога!-Белданди плачеше напразно.
-Ами... ако искаш мойеш да останеш в наща стая за ноща-предложи подмазвайки се Мерик кимвайки за самоудобрение от другарчетата си.
-О, благодаря много!Какво не бих правила без кавалери като вас?-Белданди се отлепи от Ями и се просна на леглото му.В това време телефона на Мерик иззвъня от подвъзглавницата на Ями.
Той милия така потъна в земята когато Мерик разбра кои си е говорил вечер с GSM-a му.Белданди веднага вдигна:
-Ало?Кой е?Сега се уговарям в чие легло ще спя тая вечер-в на Ями или на Бакура такаче позвънете по-късно.-и тя затвори връзката.
В същото време Теа от другата страна беше като балон под налягане,ревнуваща и ядосана.Тя трясна телефона си и започна да събира куфара си- заминаваше да търси Ями.А пък Ями целия разтреперен се тръшна като халосан труп на земята,сигурен че ако Теа сега го види ще го заколи.
-Ta кой ще ми отстъпи леглото си тази вечер? -запита Белданди.
-Да отстъпи?!?Но аз си мислех....-каза Мерик докато се свлечи на земята.Докато Мерик изживяваше нервна криза Бакура излезе да подиша чист въздух от терасата им.Той се облегна, с изправените в лактите ръце, на парапета и загледа навън.секунди по-късно Белданди развали спокойствието му,като се шмугна под едната му ръка и се гушна в него:
-Бакура, ще отстъпиш ли леглото си на мене тази вечер?
-Ами ....- каза Бакура с очи по-големи и от надареностите на Белданди.А в това време някъде отзад Мерик отново с насълзени очи,но този път разгневен гледаше тази сладка картинка пред него.секунди по-късно той се пльосна на пода на колене до загубилия съзнание Ями и започна да вади крокодилски сълзи.Тогава той усети едно гаделичкане до ухото си:
-Никой не иска да ми отстъпи леглото си,така че какво ще кажеш да ми правиш компания в моята стая довечера.-Мерик се ококори като видя как Белданди излиза от стаята им.
-А!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Моля ви кажете ми какво да правя!!!Помощ!-викаше навсякъде Мерик като обиколи стаята и вече се катереше и по тавана от нерви.
Коридора отвън беше съвсем тих,когато стая 605 се отвори от там излязоха тези три откачалки:Бакура и Ями бутаха замръзналия Мерик,които викаше само едно продължително”НЕЕЕЕ!”,в посока стаята на Белданди.Те го стовариха отпред,почукаха и се прибраха като светкавици в стаята си като я заключиха отвътре.Мерик остана вън, ужасен,уплашен и съвсем сам,когато вратата зад него се отвори и една нежна ръчичка го грабна вътре.
На сутринта както Ями и Бакура си спинкаха блажено се събуждат от някакъв тропут и гледат-Мерик току що се връща в стаята целия в целувчици от червило,по долни гащи.
-Хахахахахахаха-цяла сутрин се хилеха като побеснели Ями и Бакура на Горкичкия Мерик,които беше по-червен и от засъхналото червило по кожата си.
Следва продължение.....
Изпратено от agumon@abv.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
