|
|
 Коледа
| |
|
Беше зима, валеше сняг, в навечерието на Коледа...Той се чувстваше ужасно.Но не знаеше защо.Имаше всичко което му беше необходимо- прекрасна къща, приятна Коледна украса,разбира се идеята не беше негова, най-близкият му човек беше до него и пръскаше навсякъде своето бодро настроение, но синеокото момче все пак не беше щаслив.Нещо го притесняваше.Той реши да излезе за малко и да провери дали в квартала всичко беше наред.Като излезе от стята си, той отдели малко внимание на малкият си брат, като му каза че няма дълго да се бави, взе връхната си дреха и като пооправи малко разчорлената си кафява коса, излезна на вън.Беше студено, дори имаше снежна буря,но той чувстваше огромна студенина вътре в себе си.Момчето закрачи с уверена стъпка, но не след дълго нещо улови вниманието му- една голяма купчина сняг, навярно преди е била снежен човек.Но на него му се стори, че видя бял дракон да го вика.
-Трябва да си дам почивка от дуелите.Покрай празниците стаявам нервен и това ми се отразява зле.До къде съм стигнал, че да виждам Синеокият бял дракон !- той дори не беше довършил изказването на своето отвръщение, когато отново му се стори, че видя бял дракон в отражението на една витрина.Той веднага се обърна, но на покритата с множество от ледени кристали улица, нямаше абсолютно нищо освен оранжевата светлина от уличната лампа.Капка пот се стече по лицето му.Той се приближи до мястото където би трябвало да сети фигурата,чието отражение му се стори че видя преди малко.Оглежда се извесно време за тъбела или плакат със синеокият бял дракон, но уви нищо нямаше.
-Извинете, Господине, бихте ли ми казали колко е часът?
Той се сепна, премигна няколко пъти в лицето на събеседника си, и отговори кротко:
-Десет и полувина.
Нервите му сериозно си играеха с него.Той беше абсолютно сигурен, че видя лицето на по-младо от стоящото срещу него момиче.И тази която на него му се стори че видя, беше със странна бяла коса пусната свободно, и с кристални сини очи.Момичето срещу него беше със скромно вързана руса коса и със зелени очи.
Тя, която го попита за часът, отмина, както и видението което той видя.Той дори неможеше да си я спомни.Лицето и се беше появило за секунда в неговото съзнание.Той реши е по-добре да се върне в къщи, преди съвсем да се е поболял на вънка.Може би наскорошната настинка още не е отминала, и затова и нервите му са отслабнали.Прибра се, остави си наметалото и влезна в кухнята, където малкият му брат започваше да приготвя масата.Високото момче се усмихна и се доближи до чешмата.Той плисна малко вода на лицето си, и слепешком напипа кърпата, с която се подсуши.В момента в който той отвори очи, се бе изправил срещу огледалото, където отново му се превидя онова младо момиче.Той се изплаши.По-точно се стресна и изпусна кърпата, като залитна на зад.
-Големи братко, какво има?Какво видя?((((Някоя пъпка?XDхахаахахах.базикам се, не ми обръ6тайте внимание, продължавайте да четете разказа.))))
-Нищо ми няма, не се безпокой.- като каза това със забързано темпо, той потърси успокоителни хапчета, и тайно от брат си изпи не едно, а цели три.По-късно големият брат помогна на братчето си, и заедно седнаха да вечерят по повод- Бъдни вечер.Скромното семейство си хапна добре и прекараха вечерта весело, като изключим тревогите на големият брат от време на време.Като наближи 12 часа, баткото скришом се обади по мобилният си, за да може Дядо Коледа да достави подаръци на братчето му и на него.След радостта покрай подаръците, малкият беше много превъзбуден и радостен, затова след няколко минути той заспа дълбоко, но големият му брат не можа да мигне.Той все мислеше за това момиче, което му се превиждаше.Както и за връзката и със Синеокият бял дракон.Но не можа да измисли нищо, освен да потърси момиче с такова описание из целият град.Той направи това веднага.Стана и тихо пусна компютърът си, и след като състави описанието й, той пусна списъка да върви из интернет чрез високооборудваният му софтуер((((не че знам ко точно пиша де -_-))))...
На сутринта той стана с надеждата, че ще намери списък ,съдържащ 5-6 момичета и така ще намери коя е тази, която му бърка в съзнанието.Но когато пусна компютъра, разбра че няма такова момиче в града.Поне според данните.Момчето излезна от стаята си и като се поогледа за да разбере че е станало късно и братчето му се фука някъде на вън със страхотните си подаръци, той реши да излезне, но не отиваше както винаги в компанията си, където прекарваше ½ от живота си, а просто излезе на разходка- нещо необичайно за него.На всякъде виждаше весели лица, радостни човечета навсякъде.Погледът му бе привлечен от една групичка от седем човека, които събираха дарения за бедните, послучай коледа.Момчето се доближи до тях и даде една банкнота с огромна сума- за него беше никаква- на едно от момичетата.
-Оо, наистина ли дарявате всичко това?
-Да, приемете ги.Някой ще има много по-голяма нужда от тези пари от колкото аз имам.-като каза това той отмина.
-Юги ела да видиш онова момче какво даде!-викна момичето с кафявата коса.
-Уао!Това са доста пари!Внимавай Джоуи да не се побърка при гледката им!Може да не е държал такава банкнота в ръцете си!Какво говоря, пази банкнотата от мене!Аз не съм държал такова нещо!
-Хората ще бъдат щасливи!-каза другото момиче, с по-светлата коса.
Докато Той се отдалечаваше от радосната групичка, се усмихна, но не знаеше защо тази тяхна радост му доставя удоволствие.Изведнъж той се спря.Стори му се че чу странна мелодия.Стоеше на едно място, мъчейки се да долуви отново звуците, но след като не успя, си помисли че всъщност не е чул нищо.На детската площадка той видя братчето си и затова седна на една близка пейка за да го погледа как играе щаслив.Не след дълго малкият му направи знак да се приближи, и затова момчето стана и отиде до него.
-Големи братко, днескашният ден е страхотен!Навсякъде има празнично настроение!Нали?
-Да, така е...-нещо изведнъй му привлечи вниманието-разговорът на едно момиченце:
-...И после след като ме успокои,белокосата дама си тръгна, но е изпуснала това болтче.
-За каква белокоса дама говориш, малката?-попита Той.
-За едно младо момиче което преди малко ми помогна и спрях да плача защото бях паднала и...
-Ще ми кажеш ли на къде тръгна тя?
-Зави в оная уличка.-каза момиченцето като посочи с малкото си пръстче една тъмна улица.
Момчето тичешком тръгна на там, взимайки със себе си изпуснатата вещ и със същата бърза крачка затича на пред.На него не му беше известна тази пресечка.Не бе минавал по нея.Всъщност надали много хора я използват.Тя беше пуста, мрачна и неприятна.Малките деца вероятно се плашат от това място.Но той продължи да тича в тази завиваща пресечка.Той не знаеше къде отива, и към какво, но мисълта за това момиче го караше да забързва още повече. Най-на края пътят му бе припречен от една висока, черна, желязна врата.Врата като от гробище или нещо такова.Виждаше се мътно някаква градина.Вероятно това може и да е някакво имение, където вероятно това момиче живееше.Той не виждаше никакви стъпки по земята и това малко намали увереността му, но забеляза нещо друго- дълъг бял косъм.Вероятно никой няма да го забележи по време на зимният сезон, но в този момент момчето търсише какъвто и да е бил знак, че момичето е минало от тук и затова той го видя.Той положи всички усилия да отвори вратата,която изглеждаше замръзнала, но се оказа че само едно бутване я отвори- някой бе минал от тук преди снежната буря.Той влезна вътре и затвори вратата както беше, преди той да дойде и навлезе в градината.Отвън, вратата приличаше на гробищна врата, но като се разкри гледката, той се увери че това действително е магическо място и вероятно някои живее в скрита къщичка някъде тук.Това място бе прекалено красиво за да бъде градски парк.Момчето все още се чудеше защо не вижда стъпчици в снега и като погледна зад себе си разбра защо- снегът беше много рохкав и стъпките веднага се скриваха.Изведнъж Той отново чу странната мелодия, но този пъття беше някак си фалшива, но по-силно, и то не само за няколко секунди.Този път мелодията се чуваше ясно и му подсказваше че е съвсем близо.Той веднага затича в посоката от където идваше мелодията, и тъкмо беше се приближил много близо, когато мелодията спря.Той също се спря за да се ослуша.Очите му търсиха някаква фигура на около,докато той съвсем безшумно се приближаваше към мястото от където идваше звукът.Тогава
той видя нещо забележимо на земята- малка музикална кутия с формите на синеок бял дракон.Кутията беше великолепна, мъничка и толкова красива.Но изглеждаше счупена.Той я взе със себе си и продължи пътя си, защото този път чу друг звук- човешки плач.Този плач идваше съвсем от близо- от зад едно дърво с дебел ствол.Той се приближи още по-тихо, след като този тих, но очевидно буен плач, беше трогнал сърцето му.Някак си се чувстваше скован.Такава силна болка навлезе в него, тялото му бе обхванато от същински студ.Най-накрая той премина от другата страна на дървото и я видя- тя седеше свита до дървото обхванала с ръце краката си,които беше свила в коленете, а от отпуснатата й глава над тях, се спускаше снежно-бялата й коса.Когато той видя момичето, студенината скова тялото му съвсем.Блестяща от искренност течност се изсипа от очите му.Той падна тихо на колене пред нея и не знаеше какво да прави.Искаше да я утеши, но не знаеше как.Всъщност той май я виждаше за първи път, но тя му се струваше много позната и близка, сякаш я познаваше от друг живот.Тя вдигна глава и очите й уловиха погледа на момчето.Тя наистина плачеше кротко, но лицето и бе обляно в сълзи.Тя сякаш чувстваше това което и той- че го познава от някъде, и за разлика от него тя не можа да подтисне желанието си, да го докосне, и се хвърли към него.Той я пое в ръцете си топло, и без много да премисля случилото се, обви ръце около кръста и.Така и двамата паднали на колене, един до друг, плачеха, незнайно защо.
Изведнъж плачът на младата девойка от тъжен, премина в сладостно-радостен и тя викаше от радост:
-Кайба!Кайба!Кайба!Остани до мене!Не си отивай!Сякаш бях сама цяла вечност!Моля те остани до мене,Сето!
-Никога няма да те оставя сама, ти никога не си била сама, винаги съм бил с тебе, но не си го усещала, аз не съм го усещал, но душата ми винаги е живяла за тебе,о Кисара!
-Обичам те, Сето Кайба.
Той извади от единият си джоб музикалната кутиика а от другият малкото болтче, и го постави там,където очевидно трябваше да бъде, след това нави нежната машина и тя засвири така мелодично, както преди.Белият дракон размаха механичните си крилца, а очите на момичето се изпълниха отново със радостни сълзи.Тази Коледа бе за тях нещо толкова важно и чудесно, че самият ден и празникът избледняха пред настоящият им момент на близост.Момчето остави кутииката до тях, и отново прегърна момичето,като този път съкрати разстоянието помежду им на полувина.Младата белокоска се отдръпна леко за да изтрие сълзите си, но момчето го направи вместо нея- с нежната си и топла ръка той погали очите й, като ги лиши от сълзите.Тя забеляза че той не гледа в сълзите й, а в нея, в очите й, и то не заради друго, а за да срещне погледа й.След като изсуши лицето й, той прекара ръката си през прелестната коса на девойчето, и като я преближи до себе си още повече,той я целуна леко и много нежно.Момичето затвори очите си и се отпусна напълно в неговата силна прегръдка.След няколко секунди той прекъсна целувката и каза с най-мекият си глас, по най-нежният начин до нейното ухо:
-И аз те обичам, Кисара.
Те останаха така известно време, небезпокоени от никого, сами в снежната градина, покривани от новият лек снежец, изцяло отдадени в този топъл океан, наречен любов...
Изпратено от agumon@abv.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
