|
|
 Приключенията на Мигосо ІІІ : Различната нощ
| |
|
Току що Арчи и Мигосо пристигнаха в къщата на семейство Уилър.
-Не се притеснявай Мигосо,те са страхотни.Няма начин да не те харесат.-каза му Арчи докато отключваше вратата.И точно когато влезна и какво да види:баща му и майка му стоят и двамата точно пред вратата с намусени физиономии и го гледат на криво.
-А...а....а,здрасти тате.Какво става мамо?-започна със заекващ глас.
-Каде беше Арчи?-попита маика му.
-Случаино да чу че имало някакъв пожар в залата на Девлин?-строго и иронично попита баща му.
--Ами,аз такова....-докато Арчи говореше усети как Мигосо се опитваше да си тръгне,и за това му прошепна...-Мигосо чакаи!Не си тръгвай!
-Не,Арчи,сега не е момента.-като казваше това навън започна да вали за сега слаб дъжд,и пресветна светкавица.от светлината семейство Уилър успяха да видят скрилото се момче зад техният син.
-Кой е новият ти приятел?-попита майка му.
-О,ами....-Арчи хвана Мигосо и го избута на преден план...-Това е Мигосо.Тои идва от друг град и сега учи в класа на Ермуги но парите му изгоряха в поара и....
-Значи все пак знаеш нещо?- Джоуи скръстил ръце,гледаше изпитателно сина си.
-Скъпи- Май гледаше с талива големи очи чуждото момче в къщата...
-Какво има?-Джоуи отмести погледа си от Арчи на Мигосо и също като жена си се ококори.
-Виждаш ли това което аз виждам?-попита госпожа Уилър любимият си мъж.
-Не,скъпа, Ти виждаш ли това което аз виждам?-попита я Джоуи и се приблежи до момчето.
-Одрал е кожата на баща си....-каза Май,като не отделяше очи от Мигосо.
-Някои ще ми каже ли какво става?-попита Арчи,гледаики Мигосо и не пткривайки приликата му с някого.
-Арчи,настанете се в твоята стая.Ето ви одяла и завивки-каза Май Уилър докато приготвяше всичко на минутата.
-Ако сте гладни ще поръчам пица....-каза Джоуи Уилър като вече набираше телефона.
-Ама тате,не от моя любим вид защото Мигосо няма да я хареса в нея има....-се опита да каже нещо Арчи но беше прекъснат.
-Знам коя пица да поръчам,не се безпокои сине.Вървете горе.-каза татко Уилър и вече започна да поръчва.Двамата се качиха на 2-рият етаж на страхотния апартамент на семейство Уилър.
-Какво стана преди малко?-попита Арчи.
-Ами не съм сигурен.-отговори Мигосо.
-Как така да не знаеш!Те явно познават баща ти-докато Арчи казваше това отвори стаята си и покани Мигосо да влезе, с един жест-ще ми кажеш ли кои е тои всъщност?
-Ами не знам.Баща ти и майка ти сигурно се бъркат.
-А,не.Майка ми е невъзмойно да се бърка.Има памет като на слон.Аз вярвам че те познават.къде искаш да спиш през ноща?-смени темата Арчи,за да не го разтройва защото усещаше нещо такова,като посочи едното празо легло и долният етаж на неговото двойно легло,където по принцип никои не спи сигурно.
-За какво ти са тези легла?Някои досадни братовчеди?-попита Мигосо.
-Ами че имам гадни братовчеди това е ясно де ама по принцип това е за нещата ми,да има къде да ги пръсна,иначе тряа да ги оставям на пода,и после няма къде да стъпя.
-Ами как така сега няма такива неща?-попита белокосчото.
-Ами щото ся се връщам от даскало и още не съм се разтоварил.А нали ся си ми ‘на гости’ и няма за кога да ги изваждам.
-Хубава стаичка имаш-каза Мигосо като се завъртя за да види място без плакати на разни световни дуелисти,от времето на баща му.И там на един плакат,Мигосо видя Джоуи уилър,но зад него на заден план беше застанал Юги Муто.Но това не беше онзи Юги Муто,които допреди месеци се грижеше за него като пастрог.Тази фигура пренадлежеше на човек с видимо по-смело изражение, и по-сериозно.Мигосо позна баща си на неговата възраст,на този плакат.Явно Арчи не беше го забелязвал,пък и плаката си личеше че е все още нов.Мигосо тупна на леглото изтощен,но не го показа видимо,после отвори чантата си и потърси нещо.В това време влезна Джоуи с една голяма пица в ръце и я просна на масата на Арчи.момчетата отвориха пицате за да се ароматизира стаята на прясна пица и за учудване на Мигосо,тои видя своята любима пица да стои пред него.А в същото време Арчи се караше на баща си,че пицата е с някаква подправка дето само в тукашните пици и Мигосо не е свикнал на този вкус.
-Аз съм сигурен че на него ще му хареса-каза бащата на арчи и излезна.Арчи и Мигосо изядоха пицата заедно,после си лафеха цяла нощ за дуели с чудовища,докато най-накрая и двамата се унесоха в сън.Но Мигосо явно имаше много проблеми на главата и се стбуди малко по-късно.Може и кошмар да го е събудил.Тои стана да отиде да пие вода,защото гърлото му бе присъхнало,още една вероятна причина да се събуди,и тръгна да търси тоалетната.и както си вървеше случайно чу как майката и бащата на Арчи водят сериозен разговор.Мигосо се сниши до стълбите и се заслуша,защото дочу познати имена в разговора им.
-Сигурни сме и двамата за това.Няма лъжа няма измама.Това е синът на Атем и Теа.-каза Джоуи.
-Да,но какво се е случило?Защо тои е сам тука?-попита Май.
-Еми защо не го питаме?-Джоуи.
-Не трябва да плашим момчето.Пък и кои знае дали Теа му е обяснила всичко за баща му и историята му.-Май.
-Ами незнам,той е бил малък когато баща му изчезна.Незнам какво се е случило със Юги или пък с Теа и Ребека.-Джоуи.
-Аз мисля че трябва да поговорим с него.явно е избягъл от вкъщи.-Май.
-Добре скъпа,утре може да поговорим сериозно с него,сега нека и ние си лягаме.Момчетата спят одавна.-каза Джоуи и двамата загасиха лампите и тръгнаха към техните стаи.Мигосо въздъхна тежко докато ставаше, и докато си лягаше обратно забеляза шише с вода точно до леглото.по-късно тои също си легна и апартамента стана напълно тих,като се изключи духовните преживявания на Мигосо в момента.....
-Мигосо, събуди се, вече е време да ставаме за даскалото. -Арчи буташе Мигосо,който се бе свил толкова сладко и спеше като котенце.
-Ермуги ще дойде да ни чака,така че се оправяй става ли?
-Да добре- Мигосо се надигна и тогава арчи отиде на 1-ят етаж да си оправя своите работи.Мигосо се поогледа след което се обърна и продължи да спи.През това време Арчи вече беше готов,а Ермуги вече ги чакаше.
-Влизай Ермуги.Аз отивам да викна Мигосо и тръгваме,ако искаш ела тъкмо ще ти дам диска дето ми поиска- казваше Арчи на Ермуги, докато я покани да влезе.
-Добре-каза Ермуги и двамата се качиха горе и когато Арчи отвори вратата и какво да видят и двамата-Мигосо се завил целия само лицето му се показва и спинка сладко сладко.
-Мигосо!!!-изкряска Арчи ядосан,докато Ермуги се кискаше тихичко.
-Какво има пък сега Мишинури,остави ме да спя.После ще отидем до плажа....-мърмореше си Мигосо полузаспал,докато Арчи го изрита най-после от леглото.Когато Мигосо тупна на земята успя да се упомни:
-А,здравейте.Кво става тука?Защо и двамата ме зяпате така.Нямам рожден ден?
-Мигосо ставай,ще закъснеем за даскалото-каза Ермуги докато му подаде ръка да му помогне да стане.Мигосо хвана ръката на Ермуги и докато ставаше така залитна,че се спря на само милиметри от Ермуги.Двамата се спогледаха странно,без да мърдат,но после Мигосо се отдръпна,а след това Ермуги каза че слиза долу да ги чака и излезе от стаята:”Какво ми става?Познавам го едва от ден а вече май...как мога само да си помисля че ми харесва!Абсурдно!Аз харесвам Арчи и никои друг!Но неговият поглед....няма значение”-помисли си тя докато слизаше.През това Мигосо успя да се приготви чат-пат и цялата групичка успя да се изнесе бързо.Разбира се закъсняха за училището,но не беше толкова фатално.Целия ден мина много скучно,никаква тръпка.Тръпката за която жадуваше Мигосо.Е може би имаше някакъв момент на тръпка за него когато десетина момичета на куп флиртуваха с него,а той нали малко женкар си пада ги забиваше всичките ама не на сериозно много.Това си личеше,но онези момичета не го разбраха.Всъщонст тези момичета бяха от техния клас.На неговият и ермуги и страшно много я дразнеха.
-Заащо направи това с онези патки в даскалото?-Ермуги попита Мигосо на връщане от училище.
-Кое?Че флиртувах с тях?-попита Мигосо.
-Да.Чесно казано не ми приличаш на глупаво момче за да забележиш че са определено смахнати.-каза ермуги като се опита да разбере логиката на Мигосо.
-Ами всъщност какво да кажа.Те са момичета.А аз обичам всички момичета на света.С всяко едно момиче си заслужава да пофлиртуваш.-Мигосо я погледна лукаво-загадъчно,право в очите.
-Така ли смяташ наистина?-обади се Арчи-на мен определено ми се повдига от оная Рейнсел.Дъщерята на Каиба.Същата е като него....
-И ти като твоя баща.Това да не се предава наследствено?-отклони темата Ермуги.
-Кое да се предава наследствено???-попита леко ядосан Арчи.
-‘Закачката’ между семейство Уилър и Каиба?-доуточни момичето.
-А ми де да знам.Може.-съгла си се Арчи.....-Какво?!?!?Не е верно!Това е заради надменното поведение на тази фамилия!-добави Арчи,след като поусъзна точно какво говори-Тази вечер пак ли у нас ли ще дойдеш?
-Ами да.Баща ми пак се налага да отсъства от града и не е спокоен когато съм сама в къщи,пък и нали нашите семейства са най-близки приятели.Баща ми напоследък се доверява на много малко хора,а майка ти и баща ти ,Арчи са най-добрите му приятели.
-Ами разбира се.Почти съседи сме а те се познават от когато са били на наща възраст.Логично.-добави Арчи.И днес е петък и нямаме домашни за понеделник.Кеф!
-В къщи ли ще стоите?-попита Мигосо.
-Ами да,къде ще излизаме посред нощ?-попита Арчи.
-Аз когато си бях още у нас въобще не се пребирах в къщи.Де да знам.Нямаше какво да правя,чувах само караници, а Моника все се изплъзваше от вкъщи,а на мен се сърдиха после.-оплакваше се с ироничен тон Мигосо.
-Това е тъжно.-каза леко и тихичко Ермуги.
-Е, както и да е,минало е, край....Къде са вашите Арчи?-попита Мигосо докато влизаха в празната къща-Работят до късно?
-Не,те все още излизат на вън и се забавляват.Много са диви-отговори Арчи.
-Браво.Такива родители са страхотна обстановка за живеене.В това време Ермуги набираше телефона за да поръча специялната пица на Арчи.
-Това някакъв ритуал ли е?-тихичко Мигосо попита Арчи като имаше предвид Ермуги.
-Ами на всеки 3 седмици идва за weekend-а.Нали знаеш, баща й е извън града и когато идва у нас си поръчваме специален вид пица и вече е по навик.-прошепна Арчи.
-Искаш да кажеш че всичко се повтаря?
-Ами в общи линии...
-Момчета храната престига след 30 мин.-каза бодро Ермуги и се приближи до тях.
-Тука наоколо има ли видеотека?-попита изведнъж Мигосо.
-Ами да.Защо?-попита очуден Уилър.
-Елате-каза Мигосо като махна с ръка да го последват на вън.тримата и отидоха там, където се бяха запътили- видеотеката.
-Страхотна идея да суи вземем филм-каза Ермуги- кой филм ще си вземем?
Арчи започна да разглежда комедиините и романтични филми, когато Мигосо леко го сръгна:
-Ако искаш филм, който ще гледаш с момиче през нощта, по-добре вземи нещо такова- Мигосо взе от редицата на страшните филми една касета и му я показа- “Знам какво направи миналото лято”.
-Щом казваш- съгласи се учуден Арчи и взеха касетата.
-Момчета за какво се отнася филма?Дайте да му прочета описанието.-помоли Ермуги.
-Ще бъде изненада.-отговори Мигосо с леко присвити от усмивката му, очи.
Те се прибраха точно навреме за китайската храна и след като се разтовариха и вечеряха, се настаниха на двойното легло в спалнята на Джоуи и Май Уилър, точно срещу ТV-то и пуснаха касетата.На много места във филма Ермуги ги умоляваше да пуснат лампата светната, но Арчи се правеше на герпй(взимайки пример от Мигосо) и доизгледаха филма на тъмно, но на много места Арчи се обръщаше на зад и се взираше в тъмната стая за да се увери че все още са само тримата вътре, защото чесно казано го хващаше шубето.Като свърши филма, тримата бяха доволни и Ермуги вече не беше толкова изплашена...за сега.Те си пожелаха лека нощ и Ермуги отиде към стаята, предназначена за гости докато двете момчета се прибраха в стаята на Арчи.Но нямаше и 10 мин.,след като си легнаха се чу гласът на Арчи в тишината:
-Мигосо, спиш ли?
-Да, защо?
-Много смешно.Как мислиш, Ермуги харесва ли ме?
-Ами, честно ли?-попита с деликатен глас Мигосо.
Да, нали сме приятели.-помоли го Арчи.
-Ами чесно казано, дори и да те харесва, не го показва много открито.Както и ти.Поне й кажи ти какво мислиш, и след това ще разбереш и тя какво чувства.Ти си момчето, тя момичето.По принцип момчетата действат първи-каза Мигосо кротко.
-Не... не мога.-отвърна въздъхвайки Арчи.
-Защо не?Поне й го покажи чрез жестове, внимание- посъветва го Мигосо.
-Не, така е по-добре.Тя иска да сме само приятели, сигурен съм.Ако й кажа,че я обичам, тя ще избяга от мене...- говореше Арчи, докато Мигосо не го прекъсна внизапно:
-Да я обичаш ли?Не е ли доста пресилено?Харесваш да, ама обичаш...За една и съща любов ли говорим?
-Ами да се каже че я харесвам е прекалено слабо.Верно че “обичам” е пресилено, ама...абе имам много силни чувства към нея!-завърши съвсем объркан, Арчи.
-Казвам ти още веднъж- не се дръж с нея като с просто приятелка.Покажи й с жестове че я... обичаш, примерно я погали нежно, говори й бавно и съблазнително, предложи й да излезете...
-Ама ние излизаме цяла компания и...
-Не ти говоря за компания, Арчи! Покани я да излезете само двамата.Сами.Сам-сами.Забавлявайте се.Опитай се да я целунеш на залез слънце...
-Какво?!Да я целуна ли?!?Ти луд ли си ?Как да я целувам?Мигосо ти съвсем си се чалнал.
-Да не би да те е страх, Арчи?
-Ами не ме е страх да целуна момиче, но точно Ермуги...Ние сме приятели, не сме гаджета.Нямам право да я целувам като не съм и гадже.
-Еми целуния и ще станете гаджета...ама щом си такъв инат, добре.Останете си само приятели, като нещеш да действаш.Или и кажи какво чувстваш, или я питай очи в очи какво изпитва тя към тебе.-говореше повелително Мигосо.
-Говориш, сякаш имаш голям опит в тая област.Прав ли съм?-попита го заинтрегуван Арчи.
-Повече от прав.
-Оо, и колко гаджета си имал до сега?
-Амиии....не помня.Доста са.-отговори Мигосо.
-Не помниш???Ама как така?
-Еми кво толкоз, не им помня бройката.Аз не ставам гадже с едно момиче само за да я преброя.-защитаваше се Мигосо.
-Само не ми казвай че вече си спал с момиче.-каза Арчи тихо докато се обръщаше на другата страна в леглото си.И след като усети неумесното мълчание на Мигосо, русото момче стана рязко и погледна белокоското, на другото легло.
-Какво?Повечето тийнейджъри загубват девствеността си още в 8-ми клас!-говореше тихичко Мигосо, като двамата се гледаха очи в очи през 2-та метра разстояние.
-Аз не съм се целувал, нямам си и гадже, а под мене лежи момче,почти на 17 години,непомнещо колко гаджета е имал, и вече спал веднъж!
-Да съм споменавал че е само веднъж?- попита го Мигосо.
-О, направо стахотно.Остава само да кажеш че не е с едно и също момиче.- като каза това Арчи, усети мълчанието означаващо “да”- А,не.Край!Дойде ми в повече, тая нощ(нощта му е дошла в повече, не Мигосо)!-Арчи стана и потърси нещо върху шкафчето си.
-Какво правиш?- попита го Мигосо.
-Търся си приспивателните.Те са супер активни!За няколко секунди ще съм кат в гроб!-каза Арчи и изпи хапчето.-6 часа сигурен сън!Дори да ме изхвърлят от самолет няма да се събудя.Лека нощ-каза Арчи докато се прозя сладко и след наистина няколко секунди заспа дълбоко.
Мигосо се въртеше цял час и мислеше за неговите си проблеми, как да намери баща си и къде, докато не усети кака Ермуги влезе тихичко в стаята им, покатери се на вторият етаж на леглото на Арчи, и започна лекичко да го бута:
-Арчи, Арчи, събуди се...Арчи...
-Той няма да се събуди.- каза внезапно Мигосо , като постресна малко момичето, което явно беше достатъчно наплашено, за да дойде тук.Тя слезна долу и като застана права до ръба на леглото на Мигосо, попита:
-Защо?
-Ами той взе приспивателно....той....беше го страх от филма- каза Мигосо като правдоподобно оправдание.
-Както виждам, и ти не можеш- прошепна Ермуги.
-Не, аз мисля по моите проблеми,ама май май ти си се поуплашила.Така ли е?
-Не, аз просто...-докато казваше това, една светкавица блесна и разцепи небето с гръм.Ермуги се залепи веднагически на леглото на Мигосо.
-Та какво казваше?- попита я л;еко саркастично той, като се поизправи и седна по турски.
-А, просто се стреснах, беше внезапна светкавица.-и докато тя се обясняваше, през прозореца зад нея влезна ветрец и подухна пердето така, че краят на пердето се докосваше о рамото и врата на момичето.Настръхнала, тя скокна като катерица и се презими плътно до Мигосо, криейки се зад него.
-Не те е било страх а?
-Съжалявам, не беше нарочно, просто...- и докато казваше това, тя усети как ръката на Мигосо се узова на кръста й.С другата си ръка той отмести един паднал кичур коса на лицето й.те се гледаха доста дълго така а Ермуги не можеше да зацепи дали Мигосо я придърпваше към себе си или само така и се струваше.Тя се чувстваше така добре в прегръдката му- така сигурна и защитена.Чесно казано тя чакаше Арчи да направи нещо такова чак от 7-ми клас.И сега тя май реши че няма смисъл да го чака.От 3 години те бяха само приятели, сега нима щеше да се промени нещо?Арчи я възприемаше само като приятелка и тя реши че е време да спре да се надява на друго...
-Няма защо да се страхуваш.-Мигосо прекъсна мислите й.Той започна наистина да се приближава до нея, към лицето й, и Ермуги не знаеше какво точно да направи, освен да затвори очи, след което чу нежният глас на Мигосо, точно до ухото й:
-Тук не си сама.-той стана внезапно от леглото и взе нещо от шкафа на Арчи.
-Той е взел ½ хапче за 6 часа- Мигосо отчупи другата полувина на две и подаде едната четвъртинка на Ермуги- нека ние вземем по ¼ колкото да заспим.Съгласна?
-Добре.Тя взе хапчето и отиде до банята за вода.Мигосо зарови своята четвъртинка в една саксия и изля малко от водата от шишето на Арчи също в саксията.Той мислеше втренчен в тавана,като се сети че хапчетата действат много бързо и изтича до банятам където намери Ермуги като надрусана пияница.Тя викаше нещо от рода “добре съм”, и като тръгна да излиза си пролича колко е замаяна всъщност.Мигосо я пое на ръце и тъй че не знаеше къде точно се намираше стаята в която Ермуги щеше да пренощува, я занесе в тяхната стая и положи заспалото момиче на 1-ят етаж на леглото на Арчи.След това Мигосо си легна отсреща и започна отново да размишлява върху пъзелите в своя живот, и реши да сподели цялата истина и на семейство Уилър и на семейство Девлин след което скоро заспа...
В следващият епизод: (Извинявам се за разминаванйето тук, но за следващият епизод би трябвало да са изреченията от 2-ра част.Просто разминаване докато преписвах частите от тетрадката си, на компютъра.Моля за извинения)
“Това са второлетни елементи,трябвало е да бъдат силни и мощни като хилядолетните елементи,но са станали само по-проклинащи.Трябва да събера всичките”;”Трябва да потърсим в царството на дуелите,може да питаме Максимилян Пегасъс”
“Момчета вие сте откачили!Да поемем пътешествие пълно с опасности,без да знаем посоката му....”
Изпратено от agumon@abv.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
