|
|
 Светата троица (Част 8 )
| |
|
Ями и Бакура вече бяха извън строя, а Мерик не казваше нищо и с нищо не им даваше знак, че е жив.Те ревяха от мъка а Белданди беше направо ужасена.Накрая тя се доближи до тях тримата и се разкрещя:
-Как можеш да ме оставиш сама Мерик!Няма да си тръгнеш от този свят толкова лесно!-Белданди така го исфраска в корема,че Мерик повърна храната която беше изял вчера,барабар с океанската вода,сепиите и водораслите.Той дойде на себе си,не съвсем, ама прескочил вече трапа.
-О, Мерик така се претиснихме!-извика Бакура като го прегърна силно.
-Добре е че се върна Мерик, но да погледнем реално- насред океана сме,в полунадута спасителна лодка,нямаме храна нито вода...Задава се и буря, а е почти тъмно.-каза Ями като се обърна към околността.
Тримата юнаци оклюмали запазиха тишина,но тя беше скоро нарушена от Белданди:
-А защо не извикаме помощ?
-ПОМОЩ?Каква ти помощ бе?Не видиш ли каде сме затънали!Как ще извикаш помощ???-разкряска се не на себе си Бакура.
-Ами...с това-тогава момичето извади един GSM и им го показа.
-Откъде го извади???Що не каза по-рано!?-каза с ококорени очи Мерик като грабна телефона.
-Не искам да ви съсипвам надеждите, ама как очаквате покритие в океана?-попита Ями,докато си изцеждаше косата.
-Този GSM има покритие във всяка една точка от Земята!Татко специално прокара мрежа в целият свят!Не знаете ли че съм високо платена актриса?Семейната ни собственост е огромна.Сега ще се обадя да дойде Етгър,иконома, да ни вземе с хеликоптера.-усмихната до уши каза момичето,набирайки номера.
И така Хеликоптерът доиде, вратата се отвори автоматично и тримата се покатериха вътре.
-Не е ли малко странно?-прошепна Бакура на другарите си.
-Кое бе?-попита го Мерик.
-Вратата се отвори сама, иконома сам кара хеликоптера...Белданди има GSM с обхват на всякъде, а сме на сред океана.-Каза съвсем тихо мом4ето с бялата коса.
-Бакура стига си дрънкал а се качвай!-извика се Ями и го избута вътре, тъй че беше под него,след което се качи при останалите в хеликоптера.
-Какво си говорихте момчета?-попита момичето.
-Ааа, Бакура имал някакво...-започна да говори Мерик, нио Бакура слагайки ръце на устата му довърши...
-Аз имах едно въпросче към тебе, но ме е срам да го кажа, но след като стана дума....Каде точно е къщата ти?
-О, от това няма какво да се срамуваш.Къщата ми е на хавайте и мога да отбележа че е по-скоро имение-усмихна му се тя в отговор.
-О, ами благодаря за отговора- отвърна също с усмивка Бакура.
-Това хеликоптер ли е или изтребител???-попита Ями, държейки се здраво за седалката.
-Да бе и аз се зачудих толкова ли бързо се движат хеликоптерите?-добави Мерик.
-Ами това ми е подарък от малката ми сестричка.Сигурно сте я срещали по снимачната площатка.Ама щом мене не сте срещали лично преди, няма начин да сте срещали нея.Та тя ми подари тази великолепна машина,плод на нейното въображение.Летим 100 пъти по-бързо отколкото един обикновен хеликоптер би летял.След около 10 секунди ще сме вкъщи.
-Сериозно?-ококори се Бакура.
-Да, о, дори сме подранили-каза Белданди като се загледа през прозореца.
-Това ли е имението ти?-попита Мерик,гледайки постройката доло.
-Какво ти имение, та това е наи-големия замък които съм виждал!Та това е огромен палат!За кво имение говорите!-каза Ями, след като се бе откъснал от мястото си, поради забавянето на машината.
След като четиримата слезоха, хеликоптера се вдигна и се скри зад другият край на сградата. Веднага след това момчетата забелязаха 3 момичета, най-вероятно прислугата.Те се приближиха с голяма грациозност и обвиха прогизналите момчета и господарката си в големи пухкави и меки хавлии.
-Елате, ще ви покажа стаите ви.-каза Белданди и ги поведе навътре,като им показваше стайте по пътя им.Като стигна до един коридор с много и то огромни врати тя спря.
-Първите 3 стаи са вашите.Чуствайте се като у дома си тука.Вечерта заповядайте във всекидневната за разкошната вечеря.
Момчетата влезнаха в стаите си и от стаята на Мерик се чуваше едно доста гръмогласно “УУУУХХХХХХХХААААААААААААААА” .Стаите бяха наистина раскошни.Такива стаи съществуват сигурно само в къщите на богатите от top 5.Ако това беше хотел, сигурно щеше да има най-малко 20 звезди.По-късно на вечеря момчетата не бяха изненадани да видят една огромна шведска маса с над 100 ястия в огромни количества.Бакура и Мерик започнаха да се тъпчат точно като прасета.Ядяха всичко наред.Ями също доста си похапваше, ама сравнениое с другарчетата си, доста изоставаше с яденето си.Мерик се просегна да вземе последното щтраусово бутче,ама и Бакура го бе хванал вече.
-Какво правиш...глупако!?-извика нервен Мерик като се поуригна.
-Тва си е мое!-отвърна Бакура като понече да ухапе Мерик, обаче той си дръпна ръката.
-Аааа, така значи, искаш война!Така да бъде!-извика Мерик като бутна стола си назад,скри се зад масата(двамата са от различен край на продълговатата маса),похлупи си главата с купа със спагети, за вместо каска, и се въоръжи с една печена патка.Бакура пък налапа на бързо щтраусовото бутче, захлупи си главата с панерка от хляб и се въоръжи с чинията,където бяха подредени варени яица и започна да ги мята по Мерик.Мерик, за да отвърне на удъра нападна, като му се подаваха макарони от къде ли не под купата, въртейки пилето в ръка, ма то тва крехко печено взе че са отчупи от бутчето,което остана в ръцете на Мерик, пилето връкна, поизпобута сумати работи от масата, включително и купата с пунш,който се разля върху Ями и го изкъпа целия, а самото безкрако пиле се презими точно в деколтето на Белданди, който изпищя и викна прислугата.Тя като се изправи плясна 2 пъти и извика- МОМИЧЕТА!
Дойдоха към 15-17 момичета, младички.На около възрастта на гостите.И все красиви момичета.И то много красиви.Светата троица им потекоха лигите.Бакура реши че е пиан и отиоде да си ляга вече, но другите двама останаха.Мерик вече не погледна чинията си и понесен на ръце от прислужничките,беше откаран към стаята си.Ями и Белданди останаха абсолутно сами.Ями просто не можеше да хапне нищо повече,наблюдаван от момичето срещу него на продълговатата старинна маса- тои от единият краи а тя от другият отдалечен край.Белданди най-накрая стана от мястото си и тръгна към Ями,гледайки го със лукав поглед.Тя дойде съвсем близо до Ями и му заговори тихо и нежно:
-Колко жалко че приятелите ти те оставиха сам.Колко грубо и то на вечеря.Е тогава остава на мене задачата да те позабавлявам тая вечер.-докато казваше това,тя бе положила ръка на гърдите му и лекичко разкопчаваше синята му ученическа униформа(по-точно униформата на Юги Муто),но след като бе опряла на камък като отдоло се показа черният му потник, тя вдигна рязко глава и се опита да го целуне но той явно се бе постреснал от рязкото и движение, или бе уплашил да не би да го удари без да иска, и той падна на зад със стола си.
-Ол, удари ли се?Заболя ли те?Аз ще прокудя болката...-Белданди се наведе до него,който беше по гръб на пода и нямаше на къде да мърда.Тя замижа и се наведе близо до него, когато изведнъж се понесе ужасен смях.Това не беше просто кикотене, а голям смях, идващ може би от човек който ще умре от смях.И разбира се Ями разпозна египетският си приятел и извика името му:
-Мерик!-Ями избута от себе си Белданди и се втурна към стаята на мерик.Фараонът се засече с Бакура,който тъкмо отваряше вратата на Мерик и двамата ко да видят вътре- Мерик полугол на леглото и около него една дузина разголени камериерки и готвачки по бельо с пухчета,който ужасно гъделичкаха Мерик,а той целият червен не може да каже и дума а момичетата стъписани се чудят какво му е на мургавия русокосчо.Зяпащите момчета веднага се втурнаха да го спасяват преди да е скъсал някоя гласна струна или пукнал смеейки се.Ями Юги и Бакура се опитаха да стигнат до отрупания с мадами и пухчета Мерик, но май напредваха със скороста на рак(димек даваха на заден).Тогава Белданди се появи,плесна отново и момичетата веднага си събрахаработните униформи и се изнизаха, оставяйки тримата сами в стаята.
-Извинете за тази вечер.-каза любезно Белданди и се изниза,затваряйки вратата скед себе си.
-Абе не ви ли се струва тука нещо гнило?-попита Ями.
-Аз това го казах още в хеликоптера!-възкликна прозявайки се Бакура.
-За какво говорите момчета?Бълнувате ли?Попаднали сме в рая!Това е!Удавили сме се в кораба!Умрели сме!-говорише Мерик все още смеейки се.
-Стига глупости Мерик-каза фараонът касто му фрасна един як шамар, след което Мерик спря да се хили и стана още по-червен и загледа Ями на криво.
-Тука нещо не е много на ред.Да проследим фактите.Първо Белданди остава сама в стаята си, изоставена от кавалерите си,при полужение че е голяма красавица.Сама е в стаята си, чиято стя е съседната до нашата.Не срещнахме капитанът на кораба нито веднъж, и съндъкат му със стари пиратски дрехи беше отключен както и каютата му.Корабът потъва, и всички пътници се спасяват на спасителните лодки, а когато ние изплувахме на повърхността нямаше вече никой.Белданди има GSM със обхващаща света мрежа,Идва хеликоптерън веднага на точното място,взима ни и ни закарва в имението на Белданди, което е в центърът на Хавайте,а там на островът нямаше никои.В къщата вече ни очакваха и знаеха че сме мокри.Стаите ни вече са приготвени и за 2 часа 15 момичета са успели да сготвят храна за 300 човека.Нещо не се връзва.И тези прислужнички...-Ями бе прекъснат
-Да, тия преслужнички....-въздъхваше Мерик..Тогава Ями го погледна вдигайки ръка.Мерик веднага се отдръпна готов да избегне още един удър,но Ями вдигна ръката си за да се почеше, след което продълйи.
-Тия прослужнички, по-точно някой от тях..те приличат на много известни аниме-актриси.Какво ще да правят те тук?
-Може би Белданди им плаща много по-добре като преслужнички отколкото те взимат като супер-звезди.-предложи Бакура.
-Не е смещно!Говоря ви за супер-звезди като Chii(oт Chobits),Nuyy(от Elfen Lied),Dita и Misty(от Vandread), Winry( от Fullmetal Alchemist)…дори ми се стори че видях и Тамара(Tamao/ oт Shaman King)!Не видяхте ли как се държат?А очите им!Какви празни очи!Те бяха като кукли!Като роботи!-повиши леко тон Ями.
-Да, това за очите е вярно.Много странни бяха-допълни Бакура.
-Ама за какво говорите бе?-недолавяйки нищо от проказките на Ями, изрази мнението си и Мерик.-За кви очи за кви празнотии говорите?
-Ами така ще питаш, като гледаш само пълнотите им.
-Според мен трябва да се махаме от тука.-предложи Ями.
-Вие да не сте луди бе?-изквича Мерик.
-Ями стой тука и го дръж, аз ще поразгледам малко навън.Ще потърся телефон или заден вход.Чакайте ме тука.-каза Бакура и излезна навънка в необятният замък на младото момиче...
Изпратено от agumon@abv.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
