|
|
 Принцът на Египет (II част) - Първият Дуел
| |
|
Това беше втория ден, откакто Атем напусна двореца и се отправи към царството на Анубис. Той все още не знаеше, къде точно се намира. Беше чувал легенди за Обелиска на сенките. Това беше входът към подземното царство. Но Атем не знаеше къде се намира този обелиск.
Принцът препускаше към Лазурния град. Беше чувал, че там живее пътешественик, който знае как се стига до Обелиска на сенките. Атем трябваше да открие този пътешественик. Това, може би беше единственият му шанс. В мислите му сега бе само образът на сестра му. Той щеше да направи всичко възможно, за да я спаси от лапите на Анубис.
Атем не усети как стигна до малък оазис. Той спря, за да си почине, защото бе яздил вече десетина часа а и водата му бе на привършване. Момчето слезе от коня и го пусна да се напои. След което самият той се наведе и напълни меха си. Поседя още няколко минути над водата и реши да тръгва, когато от другата страна на езерцето забеляза красиво момиче, което го гледаше и се усмихваше.
- Здравей – поздрави Атем.
- Здрасти – отвърна му момичето и се смути.
То беше много красиво и като че ли напомняше на сестрата на принца. Но очите на девойката бяха сини, тя беше малко по – ниска и мургава. Лицето й изглеждаше много топло и добродушно, но все пак някаква твърдост личеше по него.
- Коя си ти? – попита любезно момчето.
- Казвам се Ерис. А ти?
- Аз съм Атем – кратко каза принцът, като все още не знаеше дали да и се довери напълно.
- Какво правиш в моя оазис? – попита Ерис.
- Твоя оазис? – отвърна Атем отново с въпрос.
- Ами да. Аз съм езерна фея и това е моя оазис. Аз жиевя тук.
- Наистина ли? – смаяно каза момчето.
- Да не мислиш, че те лъжа! – тросна се на шега момичето.
- Аз... не, но... – смути се Атем.
- Искаш ли да се дуелираме? – прекъсна го Ерис.
- Моля?
- Да се дуелираме. С чудовища. Можеш ли?
- Ами добре. Мога разбира се.
- Ще бъде само приятелска игра. Ти ми харесваш и не искам да ти вземам нищо.
- Ами да се дуелираме тогава.
- Само че ще направя играта малко по – интересна – каза Ерис и щракна с пръсти.
Водата се надигна и от нея изплува нещо като мост. Да, това беше въжен мост. Феята стъпи на мостчето и даде знак на Атем да направи същото. Той зареди златния си диск и се качи на моста.
- Аз съм първа – каза Ерис и изтегли шест карти. – Призовавам Седем цветната риба в атакуващ режим. Тя има атака 1800. След това поставям карта с лице надолу и приключвам хода си.
- Аз също тегля шест карти и сега призовавам Крилатия дракон в атакуващ режим 1600/1400. После поставям две карти с лице надолу и приключвам хода си.
- Но моята риба е по – силна от дракона ти. Сега тегля карта и призовавам на полето Рибата-меч 1500/1200. Сега атакувам дракона ти с моята крилата риба и ти оставаш на 3800 точки. След това те атакувам директно с моята риба-меч...
- Не бързай толкова, Ерис – усмихна се Атем. – Аз активирам картата си капан Magic Cylinder, която обръща атаката ти. И сега ти вече си на 2500 точки.
- Нее! – ядоса се Ерис, но след малко се усмихна и поздрави Атем. – Добър ход. Сега е твой ред.
- Тегля карта – започна пеинцът. – После слагам чудовище с лице надолу и активирам картата Dean Keto the Cure master, която ми дава 1000 жизнени точки. Сега вече съм на 4800. Поставям карта с лице надолу и приключвам.
- Аз също играя чудовище в защитен режим и поставям две карти с лице надолу. Ти си.
- Сега призовавам Пазителя на пирамидата в атакуващ режим 1900/1300. Но той има и специален ефект. Докато е на полето не можеш да атакуваш карти от тип Spellcaster или Fiend. Сега атакувам твоята риба-меч.
- Не бързай! – усмихна се феята. – Забрави ли за моите обърнати карти. Активирам картата Плаващи пясъци, която спира атаката на едно твое чудовище за три рунда.
- Добър ход! – поздрави Атем. – Тогава приключвам хода си.
- Сега тегля карта и ще жертвам своята риба меч, за да призова Чудовище от дълбините 2200/1500. Сега атакувам твоят Пазител...
- Активирам Wabuko. И за този ход атаката ти преиключва.
- Интересна игра! – усмихна се момичето.
- Така е – отвърна и на свой ред Атем. – Сега тегля карта и поставям чудовище с лице надолу. Това е.
- Отново атакувам пазителя ти и той е вече история. Жизнените ти точки спадат на 4500.
- Аз поставям още едно чудовище с лице надолу и приключвам хода си.
- Аз призовавам Водния гущер 1600/1200. С него атакувам първата ти обърната карта.
- Това е Man-eater bug и знаеш какъв е специалният му ефект – усмихна се лукаво Атем, докато в този момент буболечката поглъщаше огромното Чудовище от дълбините на феята.
- Ааа, едно от най – силните ми същества – ядоса се тя не на шега. – Тогава приклчючвам хода си.
- Аз активирам картата Pot of Greed, за да изтегля нови две карти. А сега жертвам обърнатото си чудовище, за да призова Curse of Dragon. И атакувам твоя гущер.
- Забрави ли, че имам още една карта с лице надолу? Това е Water Storm, която увеличава за един ход атаката на едно водно чудовище с 700 точки. И сега Драконът ти отива в гробището, а ти си с 4300 точки.
- Отново брилянтен ход! – поздрави Атем, който не се ядосваше, тъй като това беше приятелска игра, а и все още водеше в резултата.
- Сега активирам Monster reborn, за да върна моето Чудовище от дълбините. А ти нямаш с какво да се защитиш от директна атака. И вече си на 2100 точки.
- Аа! – стресна се момчето. – Тегля карта и я поставям с лице надолу. След това слагам още една карта с лице надолу и приключвам хода си.
- Нямаш чудовище, което да те пази затова ще те атакувам директно, въпреки твоите обърнати карти.
- Грешка! – викна Атем. – Активирам Call of the haunted, за да върна Дракона ми.
- Но той е по – слаб от моето чудовище.
- Не за дълго! Сега активирам втората си карта Dragon Treasure, която увеличава атаката му с 300 точки. И твоето чудовище от дълбините отново се връща в гробището. А ти си на 2400. Сега поставям карта с лице надолу и приключвам.
- Аз поставям чудовище с лице надолу и също приключвам хода си – каза Ерис вече малко отчаяна.
- Призовавам Gemini elf 1900 в атака и нападам чудовището ти.
- Не си познал! Това е Island turtle 1200/2000 и ти вече си на 2000 точки.
- Добре, но с моя дракон я довършвам – усмихна се принцът, като гледаше как костенурката потъва в езерото.
- Сега аз активирам Change of heart и взимам твоя дракон, с който атакувам Gemini elf и ти оставаш на 1500 точки. Жертвам дракона ти, за да призова Принцесата на езерото 2100/1800. Това може би ще е последния ти ход.
- Аз тегля карта – започна бавно Атем, като се надяваше да изтегли подходяща карта и като я видя се зарадва – и активирам Pot of Greed. Тегля две карти и активирам Monster reborn. И познай кое чудовище ще върна. Твоето Същество от дълбините, с което унищожавам принцесата ти, а ти оставаш на 2300.
- Не може да бъде, как успя да изтеглиш необходимата карта! – стресна се Ерис. – Все пак дуелът още не е свършил. Активирам Мираж и ти ще пропуснеш атаката си през този рунд, а и поставям чудовище в защитен режим.
- Добре тогава и аз поставям чудовище в защитен режим и карта с лице надолу.
- Призовавам Русалка-стрелец в атакуващ режим 1500/1000. И атакувам обърната ти карта.
- Това е Слугата на Сет 1400/1500. И те имат еднаква сила, така че остават на полето. Сега е мой ред и мисля, че дуелът приключи. Жертвам двете си чудовища и призовавам Тъмния магьосник. След това активирам Raigeki и твоите чудовища са вече история. Сега атакувам и дуелът приключи.
Мостът изчезна и Атем се озова на брега на езерото. А Ерис го гледаше с леко разочарование, но след малко се усмихна и забрави за загубата си.
- Аз трябва да тръгвам – започна момччето.
- Къде отиваш? – попита феята.
- Към Лазурния град. Трябва да откиря един пътешественик.
- Защо?
- Ами дали мога да ти се доверя?
- Ами опитай!
- Аз съм принц Атем и търся Анубис, за да го победя.
- И как ще победиш бог?! – запита с недоверие Ерис.
- Честно казано и аз не знам – призна си Атем. – Но от това зависи живота на сестра ми. А аз бих дал своя живот, за да спася нейния.
- Явно много я обичаш – възхити се момичето.
- Най – много от всичко.
- Тогава вземи тази карта – каза Ерис и му подаде една карта от тестето си. – Нарича се Братска любов и може да върне две чудовища от товята страна на полето за два хода. Малко хора могат да я използват, но ти ще успееш.
- Благодаря ти, Ерис – усмихна се Атем. – А сега ще трябва да се сбогуваме.
- Може и пак да се срещнем някой ден – отвърна му на усмивката Ерис и изчезна в езерото.
Атем яхна коня си и скоро само следите в пясъка и спомена в сърцето на Ерис доказваха, че е бил тук.
Изпратено от darthvader@gbg.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
