|
|
 Принцът на Египет - Мисията
| |
|
Днес в Египет цареше траур. Измина шестата година от робстовото на великата империя. Шест дълги и тъжни години, в които предишната слава на непобедима сила се бе изпарила, напълно потънала в забвение. Точно преди шест лета фараонът Акунумканнон бе разгневил бога на сенките Анубис, като отказа да му посвети жертвоприношение. Владетелят на Египет изобщо забрани този кървав ритуал. Но това разгневи само господаря на отвъдното, който въпреки забраната на Ра прати нещастия и беди на народа на Египет. За да спаси народа си от пълна гибел Акунумканнон всяка година трябваше да жертва по една от своите дъщери. Шест от тях вече бяха пожертвани, но сега фараонът трябваше да обрече на гибел и последната си, най – малка дъщеря Миа. Неописуема бе тъгата, която Акунумканнон изпитваше в този ден. Жреците вече подготвяха Миа за церемонията. На следващия ден те щяха да отведат принцесата в Чената пирамида, където тя ще бъде принесена в жертва на Анубис. Фараонът не можеше да позволи това да се случи. Миа беше любимата му дъщеря и той не можеше да живее без нея. Но тя не бе единственето му останало дете. Владетелят имаше и син – Атем, който бе най – малкото дете. Но въпреки че беше едва на тринадесет бе изключително смел и находчив. Атем също страдаше заради съдбата на сестра си и от няколко седмици бе мрачен и затворен в себе си. Но вече бе решил да говори с баща си...
- Татко, аз много мислих и искам да ме пратиш вместо Миа. Не мога да позволя тя да загине.
- Не ставай глупав Атем, знаеш, че Анубис иска жертвопринушенията да бъдат само на момичета.
- Искам да отида и да го победя. Така ще освободя Египет и ще спася Миа.
- Синко, знам колко обичаш сестра си, но той е бог. Как ще победиш бог. Анубис владее сили каквито не си и сънувал, сили отвъд човешкото, отвъд земното.
- Ще го победя. Обещавам ти. Пусни ме да се изправя срещу него и да освободя народа ни от тиранията му.
- Още си много малак, как ще го спреш?
- Ще го победя в дуел.
- Утре ще загубя последната си дъщеря, не искам да загубя и сина си. Стига вече. Не мога да те пусна. Та ти дори не знаеш как да го откриеш.
- Пусни ме в името на Египет. Ще освободя цялата империя, обещавам ти, татко.
Като видял пламъкът в очите на сина си, Акунумканнон склонил да пусне Атем, за да се изправи срещу великия бог. Фараонът знаел, че може да загуби сина си, но виждал непреклонността в очите му и разбрал, че той е избран да спаси Египет.
- Добре, Атем – отронил бавно фараонът. – Намери Анубис и спаси народа ни. Ако успееш, ти ще бъдеш новият фараон на Египет.
- Благодаря ти, татко, няма да те разочаровам – отвърнало момчето.
- Преди да тръгнеш, искам да ти кажа, че много се гордея с теб. Наистина се отправяш към приключение, за което малко герои биха имали смелост.
- Благодаря, татко, и аз се радвам, че имам баща като теб. Ти наистина си велик фараон.
- Преди да тръгнеш трябва да ти дам няколко неща, които могат да ти бъдат полезни и да те спасят от много беди. Последвайме.
Акунумканнон станал от трона и отворил малка врата до стената зад него. Той влязъл вътре, а Атем го последвал. Вървели през мрачно помещение, осветено от десетина факли, докато не се озовали в полуосветена стая, изрисувана със всякакви чудовища.
- Тук се крие силата на фараона – казал Акунумканнон, а в гласът му се доловила гордост.
- Какво е това място, татко? – попитал малкият Атем.
- Тук са всички мои оръжия, от които черпя сили. Сега ще дам най – силните на теб, за да ти помогнат по време на мисията ти. Първо вземи Наметалото на Ра. Този плащ се предава от поколения на поколения и е бил даден още преди хиляди години на първия фараон лично от бог Ра. Сега е време да ти го завещая. Силата му е да те прави невидим за твоите врагове, когато си изправен пред опастност.
- Това наистина е ценен дар, татко – зарадвал се принцът.
- Вторият артефакт е Мечът на Египет. Той има три сили, които ще ти помогнат да преминеш през различни изпитания.
- Какви са тези сили?
- Не мога да ти кажа, това трябва да откриеш сам. Ако си достоен за този меч, ще откриеш какви са силите му. А те самите може би са различни за всеки притежател. Третият предмет е Рубинът на времето. Пази го добре. Това е най – старият скъпоценен камък известен на хората. Той същ притежава невероятни сили, които...
- Трябва да открия сам – добави Атем.
- Точно така. И сега последният ми дар към теб са моите най – верни приятели – фараонът извади своето дуелно тесте и го подаде на сина си. – Те ми служеха много години. Сега се надявам да послужат и на теб. Ако вярваш в сърцето на картите, няма да загубиш дуел. И запомни: винаги се дуелирай с чест и достойнство.
- Ще го направя, татко – каза Атем. – И няма да те разочарова. Ще победя злия Анубис и ще спася народа ни от злото, а също и сестра ми.
- Сега се сбогувай с нея и можеш да тръгваш – пророни с мъка в гласа фараонът.
- Не тъгувай, татко, ще се върна.
- Сбогом, Атем и се пази.
Принцът взе даровете на баща си и излезе от стаята, като остави фараона сам с мъката си. Атем се отправи към покоите светилището на двореца, където Миа трябваше да прекара последните си часове преди да я изпратят при Анубис. Атем влезе през голямата златна врата и веднага я видя да седи и да плаче на каменния олтар.
- Не тъгувай, Миа – усмихна се момчето. – Не отиваш никъде, няма да допусна да ти се случи нещо лошо.
- Вече е решено, Атем, трябва да го направя, заради народа ни – прошепна момичето и още една сълза се търкулна по бузата й.
Въпреки че беше потънала в скръб Миа бе невероятно красива. Дълга черна коса се спускаше по раменете й, очите и бяха тъмни и дълбоки, а в тях се четеше нежност и доброта. Кожата и беше гладка като коприна и бяла като мляко. В косата й беше вплетена златна диадема, която блещукаше и отразяваше светлината на пламъците.
- Баща ни ми разреши да се изправя срещу Анубис и да го победя – каза Атем.
- Но, братко, той е бог, как ще го победиш!? – стресна се принцесата.
- Ще го победя заради теб, сестричке, за да те спася.
- Наистина ли?
- Да! Обичам те и не мога да те загубя. Ще го победя заради теб.
Атем се приближи и я прегърна, а Миа го целуна по бузата и една от нейните сълзи се търкулна и по бузата на принца.
- И аз те обичам, Атем! И внимавай. Ако ти се случи нещо, аз ще съм виновна.
- Нищо няма да ми се случи, Миа, не се треовжи. Скоро ще се върна и всичко ще бъде, както преди, когато бяхме малки, помниш ли?
Принцът се усмихна, целуна отново сестра си по челото и тръгна. Предстоеше му невероятно приключение. Но той бе готов да го посрещне достойно.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....
Изпратено от darthvader@gbg.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
