|
|
 Неочакван посетител
| |
|
5:05 сутринта Сето Кайба се събуди погледна часовника и дълбоко се възмути.Проклетата джаджа трябваше да звънне в 5:00!!!Как смее този проклет часовник да не звъни!Това беше недупостимо!Той беше Сето Кайба в края на краищата.
Сето се изправи,облече и уволни първата прислужница,която му се мерна пред очите.След това си наля кафе и по най-бързия възможен начин го изпи и отпраши за работа.
Вече беше към 19 вечерта и Сето,доволен от себе си след като беше уволнил шестнайсетима души,беше се накарал на още толкова и жестоко беше убидил секретарката си, се качи в лимозивата и сопнато нареди на шофьора да го закара в къщи.
Там го чакаше обичайното посрештане: един щастливо подскачащ Мокуба се лепваше за него и започваше да говори пълни безсмислици.Понякога Кайба се чудеше как малкото му братче изобщо може да говори толкова бързо при това без изобщо да го заболява устата...
Седнаха да вечерят и Мокуба започна да разправя как е минало училище. Илюзиите на Сето,че ще вечеря в тишина и спокойствие бяха разбити на милион късчета,а да не говорим,че Мокуба му сервира не особено приятната новина,че е обещал на Юги и компания да се срещнат близо до магазина за игри.Кайба нямаше кой знае какъв избор и пусна братчето подчертавайки,че няма и никой не би могъл да го накара да отиде на тази среща...
В 10.30 на следващия ден Сето с изражение “Какво подяволите правя тук?!” и Мокуба,щастлив както винаги,се отправиха към Юги, Тристан, Теа, Джоуи, Серенити, Дюк, Бакура и Ребека.След като прекара почти цял ден слушайки непоносимите речи на госпожица “Shining Friendship” как той трябвало да има приятели и че това е най-важното нещо на този свят и че приятелството ще спаси света от разрушение...О.О... А през това време Кайба си представяше как убива тази досадна “дама” по най-различни и болезнени начини.^.^
Най-накрая горкия човек успя да избяга от тази дразнеща групичка и се върна в удобната си,голяма къща...След като удобно се разположи на едно канапе,той хвана една книга и започна да я чете потънал в блаженство,наслаждавайки се на тишината...усещаше как му се доспииииииииива...и...някой звънна на вратата му. Сето се стресна,но след това се увладя и с най-надменното си изражение отвори вратата...и се озова лице в лице с Ишизу...
-Добър вечер,Сето.-поздрави го тя учтиво и спокойно.
-Какво правиш тук ,Ишизу?!?-попита Сето и я погледна по начин,по който всеки друг би избягал с писъци...тя обаче дори и не трепна...това много го дразнеше...
-Сето,имам нужда от помощта ти.
.................................................................................
To Be Continued =P
Изпратено от morgana_killer@abv.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
