|
|
 Сбъднат сън
| |
|
Джоуи вървеше по улиците, без посока и цел. Умът му беше изцяло зает от прекрасният образ на Май. Не я беше виждал от доста време, но не спираше да мисли за нея. Не искаше да си признае пред останалите, а и пред самия себе си, но явно беше влюбен. Това чувство го спохождаше за пръв път и беше доста необяснимо за, иначе голямата му уста. За всичко друго той беше успял да намери обяснение, но любовта остана доста непонятно чувство за него.
Джоуи усети как криволичи между тесни улички, пресечки, по които никога не беше минавал. Всичко изглеждаше толкова странно за него. За момент образът на Май изчезна и Джоуи усети, че се е загубил. Това място... Никога не бе минавал оттук... И все пак... всичко му изглеждаше безкрайно познато. Малките улички на непознат квартал, далче от неговия дом.... Той никога не бе идвал тук, но познаваше мястото. И най - сетне си спомни. Преди известно време Джоуи сънуваше един и същ сън в продължение на няколко дни. Сън, в който...
Май! - извика изведнъж момчето и се втурна напред.
Джоуи си спомни съня съвсем ясно. Точно зад този завой имаше нещо като малка арена за дуелиране, където... Уилър зави зад ъгъла и я видя. Настина беше арена. Изглеждаше доста страховита, мрачна, със странни надписи по външните стени. Имаше северен и южен вход. Но как така не знаеше за нея. Заедно с Юги бяха ходили на толкова турнири, на безброй арени. А тази всъщност не беше толкоа малка, колкото в съня на Джоуи. Той се приближи към входа и дочу врява. Погледна навътре и в полумрак се различаваше тесен коридор, който водеше към синя врата. Джоуи тръгна по коридора и като приближи вратата забеляза двама доста едри гардове, които пазеха входа.
Мога ли да вляза? - попита момчето, а гардовете изсумтяха отрицателно, но единият от тях все пак си направи труда да попита:
По каква работа си дошъл, сополанко?
Аз съм дуелист - отвърна ядосано Джоуи и вдигна ръката си, за да покаже дека си. - А вие момчета може да се държите малко по - възпитано!
Влизай - промърмори гарда и бутна тежката синя врата, която изкърца и разкри пред дуелиста доста интересна гледка.
Както и очакваше беше арена за дуелиране, но беше далеч по - голяма, отколкото изглеждаше отвън. Отстрани имаше около двадесет реда трибуни, рапзоложени амфитеатрално. Арената беше кръгла и доста приличаше на колизеум, ако изключим мръсотията, миризмата и оскъдната светлина.
Зрителите бяха отрепки. Още от пръв поглед, Джоуи разбра, че е сбъркал, като е дошъл тук. Макар че нещо му подсказваше, че ще има работа на тази арена. Повечето от боклуците тук приличаха на скинари, наркомани или метали. Наистина грозна тълпа. Джоуи потръпна, но решително продължи напред, като се намести между няколко пънкари. Погледна към арената и замръзна на място...
Е, Май, изглежда, че скоро играта ще свърши, за теб - каза някакъв зловещ човек. Беше висок, доста мускулест, с черно кожено яке, от чиито гръб гледаше Дарк Некрофиър и тъмни раздърпани дънки, от които висяха вериги. Приличаше на рокер. Всъщност всички на рената приличаха на такива.
Май... - извика Джоуи, след като се беше разсеял с десетките отрепки в залата. - Май, какво правиш тук? Но вместо нея, отговори другият дуелист.
Я, красавице, ти си имала и приятел! Дали и той няма да стане плячка на непобедимото ми тесте.
Остави го намира - процеди Май, като погледна притеснено към Джоуи, но сякаш този поглед беше това, което и трябваше. Тя получи свежи сили, може би вдъхновение.
Но защо се дуелирате? - попита отново Уилър.
Ще разбереш, когато победената ти приятелка дойде при теб - каза дуелистът и се обърна към горилите си, които седяха до вратата. - Хванете го и го заведете в „клетката”. Бодигардовете не чакаха да им се повтаря. Те хванаха Джоуи през мишниците и го задърпаха към някакъв страничен изход. Публиката избухна в смях и писъци, а Май... по бузата на красивата блондинка се застичаха сълзи, които сякаш отразяваха красотата й. Дори в такъв момент, тя не изчезваше нито за миг.
Хей... пуснете ме... - съпротивляваше се Джоуи и дори успя да се отскубне от здравата хватка на гардовете, но единият от тях го стовари тежката ръка право във челото на момчето и то загуби съзнание.
Не, оставете го! - извика Май, която вече избухна в плач с цяло гърло. - Какво ти е сторил той, отрепка такава?!
Нищо - започна провлачено опонентът й и се засмя. - Просто се забавлявам. Ти също нищо не си ми направила. Но си прекалено красива, за да не се възползвам от теб. Все пак ти дадох шанс да се измъкнеш, като те оставих да се дуелираш с мен.
Трябва да ти благодаря ли! - пламна гласът на блондинката. - Да ти благодаря, за дето ме унижаваш и хвана приятеля ми без да ти е сторил нищо.
Скъпа, рабери, че в моя квартал всичко е позволено. А ние се забавляваме. Нали така момчета - провикна се дуелистът към тълпата.
ДА! - изкрещяха всички гласно.
Добре, Флеймър, да свършваме този дуел! - каза Май и отново се изправи на крака.
Дуелът наистина е на път да свърши и ти ще отидеш при приятелчето си в клетката - дяволски се засмя Флеймър. - Ти си едва на 1300 жизнени точки, а аз имам цели 2600, което е два пъти повече.
Радвам се, че можеш да смяташ - изръмжа Май. - А сега е мой ред. Първо тегля карта. Чудесно! Активиеам магическата карта Pot of Greet и тегля две нови карти. Сега жертвам Harpie’s brother и Harpie lady за да призова Harpie’s Pet dragon.
Но атаката му е само 2000. Не можеш да се мериш с моя Dark Necrofear, който има 2200 атакуващи точки.
Така е - потвърди Май. - Но сега активирам картата Elegant egoist, което ми позволява да призова на полето Harpie lady с 1300 атака и 1400 защита.
Все пак не виждам как ще унищожиш моя непобедим Dark Necrofear?
Сега ще видиш, мръснико! - ядоса се красавицата. - За всяка харпия на полето моя Pet dragon увеличава атакуващите си точки със 300. Така той вече е със 2300, а твоят Dark Necrofear има само 2200 и с него е свършено.
Нее! - извика Флеймър, но с някаква странна нотка на лукавство в гласа.
Pet dragon, атакувай Dark Necrofear с огнена вълна.
Само след секунда виртуалният огнен взрив на дракона разби демона на хиляди парченца. Той просто се изпари под огнената вълна, а жизнените точки на Флеймър спаднаха на 2500. Май погледна към опонента си, който изведнъж избухна в смях.
Току що унищожих най - силната ти карта! - разгневи се отново дуелистката. - Какво смешно има в това?
О, мисля, че в следващия ход аз ще спечеля - продължи да се смее Флеймър.
И как по - точно? - попита Май с неприкрито недоверие.
Благодарение на специалният ефект на моя Dark Necrofear.
Ще видим. Сега атакувам с Harpie lady директно жизнените ти точки, които спадат на 1200. А сега, тъй като знам за специалния ефект на Dark Necrofear активирам Monster reborn, с което го връщам на полето, но от моята страна. Така ти няма да можеш да вземеш моя Pet dragon.
Неее! - извика дуелистът, а Май се засмя. - Откъде знаеш за ефекта на тази карта, тя е много рядка?!
Виждала съм и друг път как е побеждавана... от приятел - уверено отвърна Май.
Дуелът още не е свършил. Сега е мой ред и тегля карта. О-хо. И аз активирам Pot of Greed и попълвам изгубените карти. Сега активирам Dian keto, което прибавя 1000 жизнени точки към актива ми и сега имам 2200. След това активирам Grave robber, който беше ма полето, за да взема една магическа карта, от твоето гробище. И мисля, че знаеш, коя карта ще върна.
Не!
Да! Monster reborn, с която връщам Summoned skull 2500/1200. И сега атакувам твоя Pet dragon. И ти губиш 200 точки, което те праща на 1000. Мисля, че нещата пак са в моя полза.
Но аз все още имам Harpie lady и твоя Dark Necrofear. И сега е мой ред. Поставям карта с лице надолу и обръщам Dark Necrofear и Harpie lady в защитен режим. Ти си на ход.
Аз също поставям карта с лице надолу и атакувам харпията ти с моя скелет.
А това е и края на дуела. Аз активирам моя капан Magic Cylinder, който връща атаката ти направо в жизнените точки, който вече са 0.
Неееее! Как можах да загубя! - избухна Флеймър, а публиката го последва с гневни възгласи.
Толкова се беше възгордял, че ще спечелиш този дуел и забрави за капана, който поставих. Сега пусни мен и Джоуи.
Не мисля, че сме се разбирали такова нещо - засмя се отново Флеймър, а отвратителната му физиономия отнво придоби стария си злорад вид.
Но ти обеща! - изплаши се Май.
Но не съм казал, че си спазвам обещанията. Мисля да се дуелирам и с твоето приятелче, но по - късно. Сега ти можеш да го видиш, като отидеш в клетката. Отведете я! - нареди злодеят на охраната, които грабнаха Май като перце и я поведоха към страничния изход, през който изчезна и Джоуи.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Изпратено от darthvader@gbg.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| П о д к р е п а |
|
|
