|
|
 Сбъднат сън (част 2)
| |
|
Тъмният коридор завършваше с ръждясала решетка, зад която се криеше капанът на Флеймър – клетката, където той държеше заложниците си. Решетката се отвори и вътре попадна Май. Пазачът заключи вратата и изчезна. Май се изправи огледа се и видя Джоуи, който беше в безсъзнание. Не изглеждаше добре. Явно все пак бе опитал да се пребори със горилите на Флеймър и беше опитал от техните юмруци. Май се спусна към него, повдигна главата му и каза:
- Бедния Джоуи. Той отново се опита да ми помогне и пак пострада. Аз съм виновна. Но как е попаднал тук? Знаел ли е, че съм тук? Как ме е открил?
Май се наведе и го целуна по челото след, което избърса засъхналата по носа му кръв. От разтърсването Джоуи започна да идва на себе си.
- Май! – промълви той.
- Как си Джоуи? – попита момичето.
- Аз... опитах се да... доста са по – силни от мен тези горили! Ами дуела... спечели нали?
- Джоуи... аз – започна Май, като не знаеше какво да каже.
- Ти спечели, нали?!
- Да, спечелих, само че той каза, че няма да ни пусне! Съжалявам, Джоуи!
- Успокой се, Май, ще се измъкнем оттук, обещавам.
- Но как ме намери, откъде знаеше, че съм тук?
- Не знаех – започна бавно Джоуи, като дишаше на пресекулки. – Аз се загубих. Или поне мислех, че съм се изгубил. От известно време сънувам едно и съшо нещо по няколко пъти. Аз много често мисля за...
- За какво, Джоуи? – попита Май. – Какво искаш да кажеш?
- Ами аз... днес вървях бързо и съм се разсеял, защото когато се усетих бях дошъл до тов място, в този квартал. Никога преди не бях идвал тук, но целия този квартал ми беше познат.
- Но откъде? – учуди се момичето.
- Май, аз знаех, че си в опастност – каза тежко Джоуи. – Сънувах това място, както и теб. Само, че не вярвах, че това е истина. Мислех, че просто те сънувам, защото аз...
- О, Джоуи... – възкликна Май, но момчето я прекъсна.
- Аз съм... аз те...
- Знам! – прошепна тя. – Винаги съм го знаела.
- Ти, знаеш?!
- Разбира се, че го знаех.
- И какво ще стане сега? – попита Джоуи, докато се опитваше да се изправи.
- Сега ще се измъкнем оттук, както обеща, но първо...
Май се приближи към Джоуи. Беше близо, толкова близо, че той усещаше дъха й, усещаше ускорения й пулс, виждаше блясъка на сълзите в очите й и накрая усети устните й. Тя го целуна, а той й отвърна. Нещо, за което мечтаеше от дълго време и макар да бяха затворници в едно ужасно място, той се зарадва. Изпълниха го нови сили, които му вдъхнаха и надежда. Джоуи придоби отново своята увереност и бе време да измъкне Май от тази дупка. Изправи се, целуна я отново и извади нещо от джоба си.
- Какво е това? – попита Май.
- Е не съм играл карти цял живот! – усмихна се Джоуи, като й показа малък електронен шперц, подобен на отверка.
- Можеш ли да си служиш с него? – отново попита красавицата.
- Ти как мислиш, сладурче?! – развесели се Уилър, като пъхна шперца в ключалката, която въпреки че беше доста стара и ръждясала, все пак изглеждаше доста масивна. Но след около минута напрегнато мълчание, резето щракна и вратата се отвори с мъчително изскърцване.
- И сега какво следва? – попита недоверчиво Май.
- Не знам, първо трябва да ми кажеш какво все пак правиш тук?
- Ами и аз не знам какво да ти отговоря, Джоуи. Чувствах се самотна и се забърках с този Флеймър. Търсех и една карта.
- Каква карта? – попита недоверчиво момчето.
- Ами казва се Chaos and Order.
- И какво прави тази карта?
- Това е изключително могъща магическа карта, с която можеш да призовеш твоето най – силно чудовище и това на противника от твоята страна на полето. За един ход атаката на двете чудовища се удвоява. Също двете чудовища не могат да бъдат унищожени от магически карти или карти капани, а само от чудовища. И последният ефект на картата е автоматична победа, ако двете чудовища не бъдат унищожени до изтичането на петия ход.
- Но тази карта е по – силна дори от The seal of Orichalcoes.
- Така е наистина! И все пак не трябваше да тргвам заради тази карта.
- Но откъде този Флеймър може да има такава карта? Никога преди не съм чувал за него. Сигурно я е откраднал.
- Макар и такъв главорез, Флеймър е отличен дуелист. Победих го само защото ме подцени. Колкото и да не ми е приятно да го призная, ако беше внимавал нямаше да имам шанс срещу него.
- Но той не е играл тази карта нали?
- Искаше да ме победи и без нея, за да ме унижи.
- Обзалагам се, че без нея е кръгла нула!! – засмя се Джоуи.
- Не, Джоуи, той наистина е непобедим дуелист.
- Ще видим. Сега трябва да се махаме оттук.
Двамата излязоха от килията и тръгнаха през полумрачния коридор. Вървяха съвсем бавно и предпазливо, отчасти поради липсата на светлина, но и внимаваха за горилите на Флеймър. След няколко минути коридора се разклони на два по – тесни тунела.
- Странно! Не предполагах, че това място е толкова голямо – промърмори Джоуи.
- Имам чувството, че това е някаква измама – отвърна Май.
Все пак те поеха по десния коридор и скоро се озоваха пред синя метална врата.
- Ако това е, което си мисля, сега ще излезем на арената – с леко разтреперан глас каза Май.
- Нямаме друг избор – решително се обади Джоуи и пристъпи към вратата. Дръпна дръжката и вратата се отвори. Наистина това беше арена, но не тази, на която се беше дуелирала Май. Тази арена изглеждаше по коренно различен начин. Беше още по – зловеща от предишната. Приличаше по – скоро на някакъв античен колизеум, но до тавана му се простираха статуи на огнени демони.
- Отвратително! – потръпна Уилър, но все пак пристъпи прага на вратата, а Май вървеше плътно зад него. Излезнаха на арената и тръгнаха към центъра, когато внезапно бяха заслепени от ярка златиста светлина. Джоуи инстинктвино хвана Май за ръката и я придърпа зад себе си, а тя изпита някакво странно топло чувство. – Внимавай! – каза момчето и погледна нагоре, като вдигна ръка на челото си. Ярката светлина идваше от няколко прожектора на тавана на арената. Скоро обаче тя се премести и в десния край на помещението. Джоуи и Май видяха Флеймър, който и зглеждаше по – зловещо от всякога.
- Яяя, кого виждат очите ми! – засмя се зловещо той. – И ако това не е прекрасната принцеса със смелия си рицар – спасител!
- Какво искаш от нас, по дяволите!? – озъби му се Джоуи. – Какво сме ти направили?
- Нищо. Аз просто се забавлявам. И сега ще направя веселбата още по – голяма, като се дуелирам и с двама ви едновременно.
- Но... – започна Май.
- Какво има, сладурче? – пренебрежително я прекъсна гаднярът.
- Ти обеща да ни пуснеш, ако спечеля. Откъде да знаем, че и да спечелим отново няма да ни измамиш?
- Не можете да знаете, мога да реша да не ви пусна, но просто нямате ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН ДА СЕ ДУЕЛИРАТЕ! МОМЧЕТА!
Две от горилите на Флеймър влетяха през вратата, грабнаха Май и Джоуи и ги хвърлиха върху дуелния подиум.
- Заредете дисковете си, деца, защото е време за дуел!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Изпратено от darthvader@gbg.bg
Оцени този фен фикшън, харесва ли ви:
Да | Не | Резултати
|
|
| Подкрепа |
|
|
